10.10.2019 г., 23:22

Любов неочаквана

1.2K 0 0

Здравей, моя любов неочаквана!

Като огромна вълна заля ми сърцето,

отне ми дъха и ме издигна в небето.

Сякаш жаркото слънце погали

нежно страните ми,

а пък лудият вятър заплете косите ми.

Целият свят ми превърна

в една синя безкрайност,

дето няма умора, тъга и сълзи,

а само ухание на морска зора,

шепот на влюбени чайки

и учестеният ритъм на наште сърца.

Тази вселена е моят оазис,

моето днес и сега.

Няма вчера, няма и утре.

Има само пясък, море и луна,

тиха песен на близък прибой

и светлина от звездния строй.

Дали ще запазим всичко това?

Вече лятото свършва,

но не и любовта.

Искате да прочетете повече?

Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.

© Румяна Всички права запазени

Коментари

Коментари

Избор на редактора

Изгубих се в посоките на дните

paloma66

Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...

Кръчма за самотници

Anita765

Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...

Ребро над сърцето

Katriona

Тази вечер жена му избяга - бе повярвал във калните клюки, псува дълго, с юмрук я налага и ребро над...

Маргаритено

imperfect

Не знам какво си. Може би усещане, че бурята и днес ще се размине. Не те е страх да ми прощаваш греш...

Душа

Patrizzia

Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...

Ковачът на лунния сърп

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...