Любов от нямане
Недей да плачеш. Нямаш ги сълзите
(фалшиви са отвътре - не човешки)
Потъваш бавно. Ирисно. В очите
от толкова лъжи и въртележки.
Недей да молиш. Господ му омръзна
бездарните ти писъци да слуша.
Ти нямаш вяра. Нея преобърна
в канавките премазани от суша.
Недей да идваш. Само да се връщаш
(вратата ми е празна - като зима)
Отдавна беше. Вярвах и прегръщах,
сега съм силен - нуждата отмина...
Ужасно сигурна. Ужасно прецъфтяла,
във способи по-равни и от нула.
Една принцеса. Нямаща. Умряла.
И принц, забравил как да я целуне.
Изчезваш бързо - само да премигна!
След тебе ще е чисто в моя лист.
Любов ли си - поредната религия?!
Ех, жалко - аз оставам атеист!!!
Хотите прочитать больше?
Присоединяйтесь к нашему сообществу, чтобы получить полный доступ ко всем произведениям и функциям.
© Валери Янев Все права защищены
