Jun 2, 2008, 7:18 AM

Любов от нямане

  Poetry » Love
2.8K 0 31

 

Недей да плачеш. Нямаш ги сълзите
(фалшиви са отвътре - не човешки)
Потъваш бавно. Ирисно. В очите
от толкова лъжи и въртележки.

 

Недей да молиш. Господ му омръзна
бездарните ти писъци да слуша.
Ти нямаш вяра. Нея преобърна
в канавките премазани от суша.

 

Недей да идваш. Само да се връщаш
(вратата ми е празна - като зима)
Отдавна беше. Вярвах и прегръщах,
сега съм силен - нуждата отмина...

 

Ужасно сигурна. Ужасно прецъфтяла,
във способи по-равни и от нула.
Една принцеса. Нямаща. Умряла.
И принц, забравил как да я целуне.

 

Изчезваш бързо - само да премигна!
След тебе ще е чисто в моя лист.
Любов ли си - поредната религия?!
Ех, жалко - аз оставам атеист!!!

Want to read more?

Join our community to get full access to all works and features.

© Валери Янев All rights reserved.

Comments

Comments

  • Невероятно!
  • !!!!!!!!!!!!!!!*

    (върнах се да препрочитам)
  • "Отдавна беше. Вярвах и прегръщах,
    сега съм силен - нуждата отмина..."

    Дали?!

  • Критик да бях - широк анализ бих направила
    и със сложни думи бих боравила
    и що ума си аз морих,
    за да опиша твоя нежен стих!

    Лирик да съм - и в хиляда нощи да не спя,
    по- хубав стих не бих могла да сътворя
    и конкуренцията ти да сломя!

    Математик да съм - и със моя хладен ум
    долавям само патологичен шум,
    пак няма безразлична да остана
    пред твойта душевна меридиана!

    Но ето на - аз съм само една кутия безсловестна,
    дето се опитах тук да блесна.
    Жалко че съм толкова бездарна,
    за да опиша колко съм ти благодарна!

    Поздравявям те с първия си написан стих! Мислех го цяла нощ,за да ти напиша адекватен коментар....
  • Нямам какво да кажа - ще помълча...................

    !!!!!!!!
    !!!!!!!!*

Editor's choice

Празната 🇧🇬

Синьо.цвете

Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...

Любовта си отива в неделя. По здрач. 🇧🇬

paloma66

> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...

Ребро над сърцето 🇧🇬

Katriona

Тази вечер жена му избяга - бе повярвал във калните клюки, псува дълго, с юмрук я налага и ребро над...

Ти 🇧🇬

askme

Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...

Душа 🇧🇬

Patrizzia

Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...

Нека нямаш студени недели! 🇧🇬

Alex.Malkata

Моя тиха и вярна тъга... с дъх на есен и почва дъждовна... Спри на моите устни сега и кажи ми: Защо ...