Недей да плачеш. Нямаш ги сълзите
(фалшиви са отвътре - не човешки)
Потъваш бавно. Ирисно. В очите
от толкова лъжи и въртележки.
Недей да молиш. Господ му омръзна
бездарните ти писъци да слуша.
Ти нямаш вяра. Нея преобърна
в канавките премазани от суша.
Недей да идваш. Само да се връщаш
(вратата ми е празна - като зима)
Отдавна беше. Вярвах и прегръщах,
сега съм силен - нуждата отмина... ...
Want to read more?
Join our community to get full access to all works and features.
Log in
Sign Up