25 окт. 2011 г., 16:55

Любов отлетяла

886 0 16

Беше слънцето, дето блести
във очите с дъга накъделена.
Беше топлото в моите ръце
и на сърцето живот от обичане.
Как разливах се цялата в теб,
като светло и чисто небе.
Как въздишаше с бурите в мен,
като жадно за обич море.
Беше вятърът, който зове
да разперя криле и да литна
със прашеца от звездно небе
във очите - любов безпределна.
Не, не бих те забравила никога.
Няма дума такава "раздяла".
Просто случи се, че не мога
да те искам от любов отлетяла...

 

Ако случи се някога пак

и разтвори се в мен, като цвете.

Само ти ще си топлият бряг,

на който ще целуна нозете.

Щом потеглят към юга си птиците,

нали пак се завръщат напролет.

Ще  познаеш ли мен след сезоните,

да разтвориш крилете ми в полет.

Ако всъщност не е отлетяла,

а  е станала земноходна?

Ще запалим със теб по цигара

и ще кажем, че беше прекрасна!

 

 

 

Хотите прочитать больше?

Присоединяйтесь к нашему сообществу, чтобы получить полный доступ ко всем произведениям и функциям.

© Евгения Тодорова Все права защищены

Комментарии

Комментарии

  • Аз се радвам, че си цитирал прекрасни поетични творения, и че си се отбил на моята страничка!
    Радвам се, че оставят хубави чувства в теб! Благодаря ти, Безжичен!
    Благодаря и на вас, приятели!
  • И други път съм коментирал твоите хубави стихове, като съм казвал, че не си падам по любовна лирика (защото е трудна и защото има ето такава:

    "Години има оттогаз,
    бледнее бялото чело.
    Но все по-скъпа ми е таз,
    която ми постла легло." - Р.Б.

    или:

    "Душата ми е пленница смирена,
    плени я твоята душа! - пленена,
    душата ми е в тихи две очи,
    Душата ми те моли и заклина" - П.К. (П. Я.),

    или:

    "· · · На А. П. Керн · · ·

    То беше чудно мигновение:
    яви ми се ти в младостта
    като пленително видение,
    като самата красота.

    Сломяван в мъки безнадеждни,
    в гнета на шумни суети,
    аз чувах думите ти нежни,
    сънувах милите черти." - А.П.

    (Извинение, че не цитирам преводачите на Бърнс и Пушкин, но те са изключителни български творци)

    Но знаейки, че имаш стихотворение на, посветено на Бърнс,
    реших да ти кажа, че в този сайт е хубаво това, което пишеш - уж простичко, уж ежедневно, уж за нещата, които постоянно ни засягат и вълнуват, но все пак различно - идва от желанието да е добре, на всички нас, на всички!... Това е хубавото чувство, което оставят твоите стихове...



  • Джейни,здравей!!!
    Чудесен стих!!!
  • Пишеш невероятно красиво! Удоволствие е!
  • Много нежна и красива поезия!

Выбор редактора

Ти 🇧🇬

askme

Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...

Празната 🇧🇬

Синьо.цвете

Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...

Мъжко хоро 🇧🇬

argonyk

Прибраха стадата – не нàйдоха пàша. В хамбарите тичат уплашени мишки. Гайдарят допива поредната чаша...

Жените на България 🇧🇬

nikikomedvenska

Мъжки момичета? Кой го реши?! Кой на шега ни нарича такива? Някой поредния образ съши с грубо сърце ...

Стаи за... отдих 🇧🇬

paloma66

АЗ СЪМ! Поетесата Еди Коя Си. Дето в стихове те облича. Ти - не беше ли мъж на жена си? Нямам идея з...

Разпродажба на спомени 🇧🇬

maistora

На уличка тиха далеч от пазара, под склопа на цъфнали млади липи, старица, изпита от болест коварна,...