25 oct 2011, 16:55

Любов отлетяла

  Poesía » Otra
885 0 16

Беше слънцето, дето блести
във очите с дъга накъделена.
Беше топлото в моите ръце
и на сърцето живот от обичане.
Как разливах се цялата в теб,
като светло и чисто небе.
Как въздишаше с бурите в мен,
като жадно за обич море.
Беше вятърът, който зове
да разперя криле и да литна
със прашеца от звездно небе
във очите - любов безпределна.
Не, не бих те забравила никога.
Няма дума такава "раздяла".
Просто случи се, че не мога
да те искам от любов отлетяла...

 

Ако случи се някога пак

и разтвори се в мен, като цвете.

Само ти ще си топлият бряг,

на който ще целуна нозете.

Щом потеглят към юга си птиците,

нали пак се завръщат напролет.

Ще  познаеш ли мен след сезоните,

да разтвориш крилете ми в полет.

Ако всъщност не е отлетяла,

а  е станала земноходна?

Ще запалим със теб по цигара

и ще кажем, че беше прекрасна!

 

 

 

¿Quieres leer más?

Únete a nuestra comunidad para obtener acceso completo a todas las obras y funciones.

© Евгения Тодорова Todos los derechos reservados

Comentarios

Comentarios

  • Аз се радвам, че си цитирал прекрасни поетични творения, и че си се отбил на моята страничка!
    Радвам се, че оставят хубави чувства в теб! Благодаря ти, Безжичен!
    Благодаря и на вас, приятели!
  • И други път съм коментирал твоите хубави стихове, като съм казвал, че не си падам по любовна лирика (защото е трудна и защото има ето такава:

    "Години има оттогаз,
    бледнее бялото чело.
    Но все по-скъпа ми е таз,
    която ми постла легло." - Р.Б.

    или:

    "Душата ми е пленница смирена,
    плени я твоята душа! - пленена,
    душата ми е в тихи две очи,
    Душата ми те моли и заклина" - П.К. (П. Я.),

    или:

    "· · · На А. П. Керн · · ·

    То беше чудно мигновение:
    яви ми се ти в младостта
    като пленително видение,
    като самата красота.

    Сломяван в мъки безнадеждни,
    в гнета на шумни суети,
    аз чувах думите ти нежни,
    сънувах милите черти." - А.П.

    (Извинение, че не цитирам преводачите на Бърнс и Пушкин, но те са изключителни български творци)

    Но знаейки, че имаш стихотворение на, посветено на Бърнс,
    реших да ти кажа, че в този сайт е хубаво това, което пишеш - уж простичко, уж ежедневно, уж за нещата, които постоянно ни засягат и вълнуват, но все пак различно - идва от желанието да е добре, на всички нас, на всички!... Това е хубавото чувство, което оставят твоите стихове...



  • Джейни,здравей!!!
    Чудесен стих!!!
  • Пишеш невероятно красиво! Удоволствие е!
  • Много нежна и красива поезия!

Selección del editor

Апостоле! 🇧🇬

voda

Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...

Разплитане на тишините 🇧🇬

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....

Моли се само да не ти се случа.... 🇧🇬

Patrizzia

Моли се само да не ти се случа, че второто ми име е проблем Не лъжа, знаеш, но ще се науча. През куп...

Кръчма за самотници 🇧🇬

Anita765

Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...

Разпродажба на спомени 🇧🇬

maistora

На уличка тиха далеч от пазара, под склопа на цъфнали млади липи, старица, изпита от болест коварна,...

Маргаритено 🇧🇬

imperfect

Не знам какво си. Може би усещане, че бурята и днес ще се размине. Не те е страх да ми прощаваш греш...