Любов отлетяла
Беше слънцето, дето блести
във очите с дъга накъделена.
Беше топлото в моите ръце
и на сърцето живот от обичане.
Как разливах се цялата в теб,
като светло и чисто небе.
Как въздишаше с бурите в мен,
като жадно за обич море.
Беше вятърът, който зове
да разперя криле и да литна
със прашеца от звездно небе
във очите - любов безпределна.
Не, не бих те забравила никога.
Няма дума такава "раздяла".
Просто случи се, че не мога
да те искам от любов отлетяла...
Ако случи се някога пак
и разтвори се в мен, като цвете.
Само ти ще си топлият бряг,
на който ще целуна нозете.
Щом потеглят към юга си птиците,
нали пак се завръщат напролет.
Ще познаеш ли мен след сезоните,
да разтвориш крилете ми в полет.
Ако всъщност не е отлетяла,
а е станала земноходна?
Ще запалим със теб по цигара
и ще кажем, че беше прекрасна!
© Евгения Тодорова All rights reserved.
