26 нояб. 2008 г., 10:11

Любов по наш маниер

933 0 0
 

Пожелах си аз любов -

ти се появи,

сякаш със златния си обков

тя ме плени.

 

Оцвети света ми зима

в онез искрящи цветове,

които само през пролетта ги има

и тях Бога ги зове.

 

Със теб игри и смях споделях,

мъка, плач и тежнини,

от твоя глас отделях

гори, планински равнини.

 

Разбрах, че златото цена си има

и таз цена при нас,

когато я срещнеш с „разстояние" кима -

уморява те завчас.

 

И ето, пак

на таз мръсна гара стоим,

чакаме машиниста да даде знак -

да се прегърнем и да се примирим.

 

И пак сълзи ще капят,

сърцето ще кърви,

когато сме щастливи, всякак

таз съдба ще иска да ни раздели.

 

Въпреки това

аз имам теб, любими -

ще чувствам любовта

дори през хиляди пустини.

 

Тез наши кратки, пламенни моменти ще запомня,

ще ме сгряват късно вечер -

така ще има кой да ми напомня,

че теб те има, че си вечен.

 

Такава е и моята любов, помни,

тя пъстра е,

макар и да боли...

Хотите прочитать больше?

Присоединяйтесь к нашему сообществу, чтобы получить полный доступ ко всем произведениям и функциям.

© Габи Все права защищены

Комментарии

Комментарии

Выбор редактора

Ребро над сърцето 🇧🇬

Katriona

Тази вечер жена му избяга - бе повярвал във калните клюки, псува дълго, с юмрук я налага и ребро над...

Разплитане на тишините 🇧🇬

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....

Реквием за една буря 🇧🇬

imperfect

Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...

Кръчма за самотници 🇧🇬

Anita765

Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...

Душа 🇧🇬

Patrizzia

Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...

Маргаритено 🇧🇬

imperfect

Не знам какво си. Може би усещане, че бурята и днес ще се размине. Не те е страх да ми прощаваш греш...