9 дек. 2008 г., 14:38

Любов, реално нереална 

  Поэзия » Другая
863 0 19

Пулсациите учестихме, тихо,

от немощ никой не говори,

на ситно дните раздробихме,

прикривахме живота си с декори,

безмълвни, сякаш пост, стърчахме,

очаквахме пожар стихиен,

говорехме, но повече мълчахме,

мълчание на демони, пихтиесто,

декорите димяха неподвижни,

подпираха таваните с ефирност,

ранявахме с любов, към ближния,

прекъснато разделяхме с пунктирност,

пресъхнахме в пиянство,всякакво,

и черното изглежда побеляло,

обичахме се с изненада, някаква,

и цветето не беше прецъфтяло,

на ситно дните раздробихме,

живеехме пулсиращо в отрязъци,

следите от любов не скрихме,

останаха декорите напразно,

чертаехме омразни полукръгове,

изкачвахме се ядно по спирала,

но сменяхме посоки, правоъгълни,

в любов, реално нереална.

© Димитър Станчев Все права защищены

Комментарии
Пожалуйста, войдите в свой аккаунт, чтобы Вы могли прокомментировать и проголосовать.
Предложения
: ??:??