Любов, реално нереална
Пулсациите учестихме, тихо,
от немощ никой не говори,
на ситно дните раздробихме,
прикривахме живота си с декори,
безмълвни, сякаш пост, стърчахме,
очаквахме пожар стихиен,
говорехме, но повече мълчахме,
мълчание на демони, пихтиесто,
декорите димяха неподвижни,
подпираха таваните с ефирност,
ранявахме с любов, към ближния,
прекъснато разделяхме с пунктирност,
пресъхнахме в пиянство,всякакво,
и черното изглежда побеляло,
обичахме се с изненада, някаква,
и цветето не беше прецъфтяло,
на ситно дните раздробихме,
живеехме пулсиращо в отрязъци,
следите от любов не скрихме,
останаха декорите напразно,
чертаехме омразни полукръгове,
изкачвахме се ядно по спирала,
но сменяхме посоки, правоъгълни,
в любов, реално нереална.
© Димитър Станчев All rights reserved.
