perfectstranger (Димитър Станчев)
180 2342
9.12.2008 г., 14:38 ч.

Любов, реално нереална 

  Поезия » Друга
862 0 19

Пулсациите учестихме, тихо,

от немощ никой не говори,

на ситно дните раздробихме,

прикривахме живота си с декори,

безмълвни, сякаш пост, стърчахме,

очаквахме пожар стихиен,

говорехме, но повече мълчахме,

мълчание на демони, пихтиесто,

декорите димяха неподвижни,

подпираха таваните с ефирност,

ранявахме с любов, към ближния,

прекъснато разделяхме с пунктирност,

пресъхнахме в пиянство,всякакво,

и черното изглежда побеляло,

обичахме се с изненада, някаква,

и цветето не беше прецъфтяло,

на ситно дните раздробихме,

живеехме пулсиращо в отрязъци,

следите от любов не скрихме,

останаха декорите напразно,

чертаехме омразни полукръгове,

изкачвахме се ядно по спирала,

но сменяхме посоки, правоъгълни,

в любов, реално нереална.

© Димитър Станчев Всички права запазени

Свързани произведения
Коментари
Моля, влезте с профила си, за да може да коментирате и гласувате.
Предложения
: ??:??