Любов се нарича нашата съдба
На жената, която притежава златния ключ от сърцето ми!
Следвай ме! Безкрайно обичам
да усещам свежия ти дъх.
Нека времето бавно изтича,
ще докоснем с теб небесния връх.
Да покорим Вселената чудна,
да я изпълним със светли мечти.
С обичта в душите ни будна,
да се превърнем в ярки звезди.
Гласът ти е арфа нежнострунна,
очите ти са огнени стрели.
Прегръщам те в тишината лунна,
вечното щастие за мене си ти.
Намерих те от перли сътворена,
сред земните жени най-добра.
Знам, че си светица преродена.
Късмет изтеглих, тебе избрах.
Белите ангели ще ни водят
напред към изгреви и синеви.
По следите ни хората ще ходят,
осмислили житейските си дни.
За нас ще пее сутрин зората,
ще разпръсква искрящи лъчи.
Ще засияе от радост Земята,
слънцето отново мрака надви.
И винаги сърцата ни смели
ще си шепнат страстно в нощта.
Те са лотоси разцъфтели.
Любов се нарича нашата съдба.
Хотите прочитать больше?
Присоединяйтесь к нашему сообществу, чтобы получить полный доступ ко всем произведениям и функциям.
© Васил Георгиев Все права защищены
