Много думи забравих и вече
няма как да ти пиша след утрото.
Щом твоят смях като цвят се ронеше,
във очите ми стъмни се слънцето.
И всички мисли безмълвно убивах.
А сънят нежно впле ме в море,
без което не мога да дишам
и умирам подобно небе,
дето няма и помен от полет,
дето ти си единствено прах.
А пък аз се опивам от спомен
как до днес тайно с тебе живях. ...