Любов във черупки
Много думи забравих и вече
няма как да ти пиша след утрото.
Щом твоят смях като цвят се ронеше,
във очите ми стъмни се слънцето.
И всички мисли безмълвно убивах.
А сънят нежно впле ме в море,
без което не мога да дишам
и умирам подобно небе,
дето няма и помен от полет,
дето ти си единствено прах.
А пък аз се опивам от спомен
как до днес тайно с тебе живях.
Ала няма какво да ти дам
и ме няма дори като сянка
в твоя пъстро искрящ, нежен блян
по любов, след която съм чайка -
без криле, щом ги няма ръцете ти.
И сърцето ми - сухо и с кръпки,
шепне тихо, че няма пожар.
Но е болка от минали стъпки -
всичко вляво, където те има.
И събирам любов във черупки
да те имам, когато е зима.
И да дишам на мънички глътки...
© Ем All rights reserved.
