lips_of_angels (Ем)
164 5068
8.11.2009 г., 1:25 ч.

Любов във черупки 

  Поезия » Друга
624 0 8

Много думи забравих и вече

няма как да ти пиша след утрото.

Щом твоят смях като цвят се ронеше,

във очите ми стъмни се слънцето.

 

И всички мисли безмълвно убивах.

А сънят нежно впле ме в море,

без което не мога да дишам

и умирам подобно небе,

 

дето няма и помен от полет,

дето ти си единствено прах.

А пък аз се опивам от спомен

как до днес тайно с тебе живях.

 

Ала няма какво да ти дам

и ме няма дори като сянка

в твоя пъстро искрящ, нежен блян

по любов, след която съм чайка -

 

без криле, щом ги няма ръцете ти.

И сърцето ми - сухо и с кръпки,

шепне тихо, че няма пожар.

Но е  болка от минали стъпки -

 

всичко вляво, където те има.

И събирам любов във черупки

да те имам, когато е зима.

И да дишам на мънички глътки...

 

© Ем Всички права запазени

Свързани произведения
Коментари
Моля, влезте с профила си, за да може да коментирате и гласувате.
Предложения
: ??:??