3 февр. 2012 г., 13:25

Любов във вечността

956 0 3

Родена от безкрайна синева,

израснала по пясъчната ивица,

разпуснала е своята коса,

оставя стъпки, а морето пак ги скрива!

 

Щастлива е, към изгрева е устремена,

тя знае, ще го срещне някой ден!

Ще го познае по усмивката му озарена

и ще останат заедно, завинаги във плен!

 

Морето ще разказва на звездите,
звездите ще разказват на нощта,

а тя, незнайно как, ще се усмихне

и всичко ще остане там, във вечността...

 

Хотите прочитать больше?

Присоединяйтесь к нашему сообществу, чтобы получить полный доступ ко всем произведениям и функциям.

© Руми Все права защищены

Комментарии

Комментарии

  • Благодаря за поздравите, Фреди!Има различни усмивки, но някои просто те пленяват..
  • Да,озарената усмивка тя е много рядка и скромна,но се разпознзва
    Поздрави!
  • Моного хубав стих

Выбор редактора

Ребро над сърцето 🇧🇬

Katriona

Тази вечер жена му избяга - бе повярвал във калните клюки, псува дълго, с юмрук я налага и ребро над...

Моли се само да не ти се случа.... 🇧🇬

Patrizzia

Моли се само да не ти се случа, че второто ми име е проблем Не лъжа, знаеш, но ще се науча. През куп...

Ти 🇧🇬

askme

Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...

Стаи за... отдих 🇧🇬

paloma66

АЗ СЪМ! Поетесата Еди Коя Си. Дето в стихове те облича. Ти - не беше ли мъж на жена си? Нямам идея з...

Изгубих се в посоките на дните 🇧🇬

paloma66

Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...

Любовта си отива в неделя. По здрач. 🇧🇬

paloma66

> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...