3 февр. 2012 г., 13:25

Любов във вечността

950 0 3

Родена от безкрайна синева,

израснала по пясъчната ивица,

разпуснала е своята коса,

оставя стъпки, а морето пак ги скрива!

 

Щастлива е, към изгрева е устремена,

тя знае, ще го срещне някой ден!

Ще го познае по усмивката му озарена

и ще останат заедно, завинаги във плен!

 

Морето ще разказва на звездите,
звездите ще разказват на нощта,

а тя, незнайно как, ще се усмихне

и всичко ще остане там, във вечността...

 

Хотите прочитать больше?

Присоединяйтесь к нашему сообществу, чтобы получить полный доступ ко всем произведениям и функциям.

© Руми Все права защищены

Комментарии

Комментарии

  • Благодаря за поздравите, Фреди!Има различни усмивки, но някои просто те пленяват..
  • Да,озарената усмивка тя е много рядка и скромна,но се разпознзва
    Поздрави!
  • Моного хубав стих

Выбор редактора

Празната 🇧🇬

Синьо.цвете

Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...

Кръчма за самотници 🇧🇬

Anita765

Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...

Ти 🇧🇬

askme

Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...

Маргаритено 🇧🇬

imperfect

Не знам какво си. Може би усещане, че бурята и днес ще се размине. Не те е страх да ми прощаваш греш...

Ковачът на лунния сърп 🇧🇬

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...

Любовта си отива в неделя. По здрач. 🇧🇬

paloma66

> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...