Родена от безкрайна синева,
израснала по пясъчната ивица,
разпуснала е своята коса,
оставя стъпки, а морето пак ги скрива!
Щастлива е, към изгрева е устремена,
тя знае, ще го срещне някой ден!
Ще го познае по усмивката му озарена
и ще останат заедно, завинаги във плен!
Морето ще разказва на звездите,
звездите ще разказват на нощта,
а тя, незнайно как, ще се усмихне
и всичко ще остане там, във вечността...
© Руми All rights reserved.
paloma66
Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...
Katriona
Тази вечер жена му избяга - бе повярвал във калните клюки, псува дълго, с юмрук я налага и ребро над...
paloma66
АЗ СЪМ! Поетесата Еди Коя Си. Дето в стихове те облича. Ти - не беше ли мъж на жена си? Нямам идея з...
Моли се само да не ти се случа, че второто ми име е проблем Не лъжа, знаеш, но ще се науча. През куп...
На уличка тиха далеч от пазара, под склопа на цъфнали млади липи, старица, изпита от болест коварна,...
voda
Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...
For the best experience, use our mobile app. Install it from Google Play.
