3.02.2012 г., 13:25

Любов във вечността

947 0 3

Родена от безкрайна синева,

израснала по пясъчната ивица,

разпуснала е своята коса,

оставя стъпки, а морето пак ги скрива!

 

Щастлива е, към изгрева е устремена,

тя знае, ще го срещне някой ден!

Ще го познае по усмивката му озарена

и ще останат заедно, завинаги във плен!

 

Морето ще разказва на звездите,
звездите ще разказват на нощта,

а тя, незнайно как, ще се усмихне

и всичко ще остане там, във вечността...

 

Искате да прочетете повече?

Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.

© Руми Всички права запазени

Коментари

Коментари

  • Благодаря за поздравите, Фреди!Има различни усмивки, но някои просто те пленяват..
  • Да,озарената усмивка тя е много рядка и скромна,но се разпознзва
    Поздрави!
  • Моного хубав стих

Избор на редактора

Разплитане на тишините

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....

Жените на България

nikikomedvenska

Мъжки момичета? Кой го реши?! Кой на шега ни нарича такива? Някой поредния образ съши с грубо сърце ...

Мъжко хоро

argonyk

Прибраха стадата – не нàйдоха пàша. В хамбарите тичат уплашени мишки. Гайдарят допива поредната чаша...

Маргаритено

imperfect

Не знам какво си. Може би усещане, че бурята и днес ще се размине. Не те е страх да ми прощаваш греш...

Празната

Синьо.цвете

Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...

Разпродажба на спомени

maistora

На уличка тиха далеч от пазара, под склопа на цъфнали млади липи, старица, изпита от болест коварна,...