Любов за черни дни...

16 янв. 2020 г., 10:57

Поэзия » Любовная, Философская

428 1 3

Останах с ненаучени уроци.
Разбира се, жестоко заболя.
Не станах роб на никакви пороци,
поне животът ми да беше грях...
Обичаш ме, но адски съжалявам -
житейската ми сметка е висока.
Аз струвам скъпо даже да ме нямаш.
Под кожата прониквам надълбоко.
Ужасно е да плащаш вересии
на чуждите любови във живота ми,
преяли със душевна лакомия,
от мен, изпѝли всичкото добро...
Ще тръгна пак по старите пътеки.
Познавам ги до болка и до скръб.
И знам, че само там ще съм в утеха,
където без душа, ще бъда просто плът.
А ти спести ме за онези черни дни,
когато нямаш никой за обичане.
Когато любовта е носталгичен мит,
и имаш нужда в мене да се вричаш...

Danny Diester
(Стихопат.)

Любов за черни дни...

Свързани произведения

Комментарии

Предложения