16.01.2020 г., 10:57 ч.

Любов за черни дни... 

  Поезия » Любовна, Философска
416 1 3


Останах с ненаучени уроци.
Разбира се, жестоко заболя.
Не станах роб на никакви пороци,
поне животът ми да беше грях...
Обичаш ме, но адски съжалявам -
житейската ми сметка е висока.
Аз струвам скъпо даже да ме нямаш. 
Под кожата прониквам надълбоко. 
Ужасно е да плащаш вересии 
на чуждите любови във живота ми, 
преяли със душевна лакомия, 
от мен, изпѝли всичкото добро... 
Ще тръгна пак по старите пътеки. 
Познавам ги до болка и до скръб. 
И знам, че само там ще съм в утеха, 
където без душа, ще бъда просто плът. 
А ти спести ме за онези черни дни, 
когато нямаш никой за обичане. 
Когато любовта е носталгичен мит, 
и имаш нужда в мене да се вричаш... 

 

Danny Diester 
(Стихопат.) 


 

© Данаил Антонов Всички права запазени

Коментари
Моля, влезте с профила си, за да може да коментирате и гласувате.
Предложения
: ??:??