Любов за черни дни...
Останах с ненаучени уроци.
Разбира се, жестоко заболя.
Не станах роб на никакви пороци,
поне животът ми да беше грях...
Обичаш ме, но адски съжалявам -
житейската ми сметка е висока.
Аз струвам скъпо даже да ме нямаш.
Под кожата прониквам надълбоко.
Ужасно е да плащаш вересии
на чуждите любови във живота ми,
преяли със душевна лакомия,
от мен, изпѝли всичкото добро...
Ще тръгна пак по старите пътеки.
Познавам ги до болка и до скръб.
И знам, че само там ще съм в утеха,
където без душа, ще бъда просто плът.
А ти спести ме за онези черни дни,
когато нямаш никой за обичане.
Когато любовта е носталгичен мит,
и имаш нужда в мене да се вричаш...
Danny Diester
(Стихопат.)
© Данаил Антонов All rights reserved.
