Любов за подслон - 2

Поэзия

1.9K 12 20

Днес изпращам очите горещи,

нека споменът в тях да вали.

Нямам нужда от повече свещи!

Нямам сили да гасна!... Боли.

Всяка пролет любов ще засява.

Мойто лято е клас окосен.

Есента ще се рови в жарава.

В зимата ще ме стопли студен

вятър, който в мъглите разпръсна

всички птици без път, без заслон...

Щом сърцето от мъка угасна

Не, не прося любов за подслон!

В полудялата нежност на мрака,

без звезди и без сърп е нощта.

Любовта може вечно да чака –

топъл въглен зарит в пепелта!

Хотите прочитать больше?

Присоединяйтесь к нашему сообществу, чтобы получить полный доступ ко всем произведениям и функциям.

ИнаКалина (Красимира Чакърова)

Благодарение на теб, сега го забелязах това, Жени - благодаря ти!

2025-05-07T05:50:37+03:00
jenyivanova (Jasmin)

Рубриката "На този ден" ме върна при тези великолепни стихове...
Помълчах с "полудялата нежност на мрака"...Ина!

2025-05-06T21:35:33+03:00
ИнаКалина (Красимира Чакърова)

Мария, благодаря, че си прочела стиха и си описала с няколко думи идеята. Благодаря ти! Почти не си препрочитам стари публикации, защото веднага ми идва идея как да ги пренапиша или бастисам Поздрави и на теб 🌹

2025-05-05T02:33:45+03:00
pastirkanaswetulki (Мария Панайотова)

Ако правилно съм разбрала, ти си се сбогувала завинаги с много скъп на сърцето ти човек и затова изплакваш:
" Нямам нужда от повече свещи!
Нямам сили да гасна!... Боли."
Но въпреки тази болка, намираш сили да заявиш:
"Не, не прося любов за подслон!"
Поздравления, Краси!🙏❤️🌹

2025-05-02T19:30:46+03:00
ИнаКалина (Красимира Чакърова)

Сърдечно благодаря, Ваня!

2019-05-16T16:29:54+03:00