Любов за подслон - 2
Днес изпращам очите горещи,
нека споменът в тях да вали.
Нямам нужда от повече свещи!
Нямам сили да гасна!... Боли.
Всяка пролет любов ще засява.
Мойто лято е клас окосен.
Есента ще се рови в жарава.
В зимата ще ме стопли студен
вятър, който в мъглите разпръсна
всички птици без път, без заслон...
Щом сърцето от мъка угасна
Не, не прося любов за подслон!
В полудялата нежност на мрака,
без звезди и без сърп е нощта.
Любовта може вечно да чака –
топъл въглен зарит в пепелта!
Искате да прочетете повече?
Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.
© Красимира Чакърова Всички права запазени
Поздрави и на теб 🌹
