May 6, 2019, 10:55 PM

Любов за подслон - 2

  Poetry
1.9K 12 20

Днес изпращам очите горещи,

нека споменът в тях да вали.

Нямам нужда от повече свещи!

Нямам сили да гасна!... Боли.

Всяка пролет любов ще засява.

Мойто лято е клас окосен.

Есента ще се рови в жарава.

В зимата ще ме стопли студен

вятър, който в мъглите разпръсна

всички птици без път, без заслон...

Щом сърцето от мъка угасна

Не, не прося любов за подслон!

В полудялата нежност на мрака,

без звезди и без сърп е нощта.

Любовта може вечно да чака –

топъл въглен зарит в пепелта!

Want to read more?

Join our community to get full access to all works and features.

© Красимира Чакърова All rights reserved.

Comments

Comments

  • Благодарение на теб, сега го забелязах това, Жени - благодаря ти!
  • Рубриката "На този ден" ме върна при тези великолепни стихове...
    Помълчах с "полудялата нежност на мрака"...Ина!
  • Мария, благодаря, че си прочела стиха и си описала с няколко думи идеята. Благодаря ти! Почти не си препрочитам стари публикации, защото веднага ми идва идея как да ги пренапиша или бастисам Поздрави и на теб 🌹
  • Ако правилно съм разбрала, ти си се сбогувала завинаги с много скъп на сърцето ти човек и затова изплакваш:
    " Нямам нужда от повече свещи!
    Нямам сили да гасна!... Боли."
    Но въпреки тази болка, намираш сили да заявиш:
    "Не, не прося любов за подслон!"
    Поздравления, Краси!🙏❤️🌹
  • Сърдечно благодаря, Ваня!

Любов за подслон 🇧🇬

Полудялото чувство на мрака
с изтънелия сърп на нощта
е любов, дето вечно ни чака
и не гасне дори в пепелта...
От любов ли сърцето получи ...
3.2K 23 25

Editor's choice

Нека нямаш студени недели! 🇧🇬

Alex.Malkata

Моя тиха и вярна тъга... с дъх на есен и почва дъждовна... Спри на моите устни сега и кажи ми: Защо ...

Мъжко хоро 🇧🇬

argonyk

Прибраха стадата – не нàйдоха пàша. В хамбарите тичат уплашени мишки. Гайдарят допива поредната чаша...

Реквием за една буря 🇧🇬

imperfect

Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...

Изгубих се в посоките на дните 🇧🇬

paloma66

Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...

Маргаритено 🇧🇬

imperfect

Не знам какво си. Може би усещане, че бурята и днес ще се размине. Не те е страх да ми прощаваш греш...

Кръчма за самотници 🇧🇬

Anita765

Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...