19 дек. 2011 г., 11:28

Любовчица

1.1K 0 11

 

 

и в палачинковите сутрини

и в спагетените вèчери

все ме топлят неистово

малките ти котешки усмивки

девети триъгълник на Рая

по диаметъра на поглед

мълчиш неравноделно

а думите играят пантомима

сгушени в скута на устните ти

няколко изгубени кораба

всъщност кръгли сираци

акостират в сълзите ми

докато летящите риби

на юг от Юта

са вече в sushi леглата си

до склерата на белия прозорец

приютил зимни въздишки

и всички нежни снежинки

с ролкови кънки и ръкавици

в чаените си дъхави длани

между мокрите мигли

между всички мъниста

на любовната броеница

 

имам болежка отляво

страшилчице моя

закърпú сърчицето ми

да не кърви от любовчица

и ми стани изречение

докато още съм многоточие

докато още съм твоя

 

 

Хотите прочитать больше?

Присоединяйтесь к нашему сообществу, чтобы получить полный доступ ко всем произведениям и функциям.

© Пепър Формаджи Все права защищены

Комментарии

Комментарии

Выбор редактора

Мъжко хоро 🇧🇬

argonyk

Прибраха стадата – не нàйдоха пàша. В хамбарите тичат уплашени мишки. Гайдарят допива поредната чаша...

Писмо до другия край на земята 🇧🇬

anonimapokrifoff

Ти как си, сине, в твоята чужбина, където океанът пръски мята? Когато ти оттука си замина към по-доб...

Ковачът на лунния сърп 🇧🇬

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...

Разпродажба на спомени 🇧🇬

maistora

На уличка тиха далеч от пазара, под склопа на цъфнали млади липи, старица, изпита от болест коварна,...

Душа 🇧🇬

Patrizzia

Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...

Апостоле! 🇧🇬

voda

Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...