и в палачинковите сутрини
и в спагетените вèчери
все ме топлят неистово
малките ти котешки усмивки
девети триъгълник на Рая
по диаметъра на поглед
мълчиш неравноделно
а думите играят пантомима
сгушени в скута на устните ти
няколко изгубени кораба
всъщност кръгли сираци
акостират в сълзите ми
докато летящите риби
на юг от Юта
са вече в sushi леглата си
до склерата на белия прозорец
приютил зимни въздишки
и всички нежни снежинки
с ролкови кънки и ръкавици
в чаените си дъхави длани
между мокрите мигли
между всички мъниста
на любовната броеница
имам болежка отляво
страшилчице моя
закърпú сърчицето ми
да не кърви от любовчица
и ми стани изречение
докато още съм многоточие
докато още съм твоя
© Пепър Формаджи Всички права запазени