3 мар. 2013 г., 15:17

Любовен елексир

1.2K 0 0

                                                                  Любовен елексир

                                 

                                                  Нощта отминава, денят се усмихва,

                                                  утро настъпва с песен красива,

                                                  песента се носи навън и утихва,

                                                  но в мойта душа трепти тя жива.

                                                  

                                                 Кой ли пее толкова прекрасно?

                                                 Че тази песен в мене да звучи,

                                                 като елексир ме е опила бясно,

                                                 но кой ли пее толкова прекрасно?

 

                                                Сърцето ми изскочи, весело играй,

                                                ръцете ми треперят, очите и те,

                                                сълзи от радост се стичат безкрай,

                                                бавно се носят по мойто лице.

 

                                               Излязох навън, погледнах нагоре,

                                               птица славей пееше безспир,

                                               но що сърцето ми се влюби, Боже,

                                               в тази песен, любовен елексир?

  

                                                 

      

                                                

                                               

                            

 

                                                  

                                                  

Хотите прочитать больше?

Присоединяйтесь к нашему сообществу, чтобы получить полный доступ ко всем произведениям и функциям.

© Все права защищены

Комментарии

Комментарии

Выбор редактора

Нека нямаш студени недели! 🇧🇬

Alex.Malkata

Моя тиха и вярна тъга... с дъх на есен и почва дъждовна... Спри на моите устни сега и кажи ми: Защо ...

Ти 🇧🇬

askme

Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...

Ковачът на лунния сърп 🇧🇬

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...

Апостоле! 🇧🇬

voda

Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...

Любовта си отива в неделя. По здрач. 🇧🇬

paloma66

> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...

Реквием за една буря 🇧🇬

imperfect

Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...