Любовен елексир

                                                  Нощта отминава, денят се усмихва,

                                                  утро настъпва с песен красива,

                                                  песента се носи навън и утихва,

                                                  но в мойта душа трепти тя жива.

                                                 Кой ли пее толкова прекрасно?

                                                 Че тази песен в мене да звучи,

                                                 като елексир ме е опила бясно,

                                                 но кой ли пее толкова прекрасно?

                                                Сърцето ми изскочи, весело играй,

                                                ръцете ми треперят, очите и те,

                                                сълзи от радост се стичат безкрай,

                                                бавно се носят по мойто лице.

                                               Излязох навън, погледнах нагоре,

                                               птица славей пееше безспир,

                                               но що сърцето ми се влюби, Боже,

                                               в тази песен, любовен елексир?