3.03.2013 г., 15:17

Любовен елексир

1.2K 0 0

                                                                  Любовен елексир

                                 

                                                  Нощта отминава, денят се усмихва,

                                                  утро настъпва с песен красива,

                                                  песента се носи навън и утихва,

                                                  но в мойта душа трепти тя жива.

                                                  

                                                 Кой ли пее толкова прекрасно?

                                                 Че тази песен в мене да звучи,

                                                 като елексир ме е опила бясно,

                                                 но кой ли пее толкова прекрасно?

 

                                                Сърцето ми изскочи, весело играй,

                                                ръцете ми треперят, очите и те,

                                                сълзи от радост се стичат безкрай,

                                                бавно се носят по мойто лице.

 

                                               Излязох навън, погледнах нагоре,

                                               птица славей пееше безспир,

                                               но що сърцето ми се влюби, Боже,

                                               в тази песен, любовен елексир?

  

                                                 

      

                                                

                                               

                            

 

                                                  

                                                  

Искате да прочетете повече?

Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.

© Всички права запазени

Коментари

Коментари

Избор на редактора

Апостоле!

voda

Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...

Реквием за една буря

imperfect

Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...

Маргаритено

imperfect

Не знам какво си. Може би усещане, че бурята и днес ще се размине. Не те е страх да ми прощаваш греш...

Кръчма за самотници

Anita765

Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...

Ребро над сърцето

Katriona

Тази вечер жена му избяга - бе повярвал във калните клюки, псува дълго, с юмрук я налага и ребро над...

Душа

Patrizzia

Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...