30 дек. 2008 г., 00:53

Любовен нокдаун

717 0 8

Финалът струва ми се тъй далечен,

последна битка с любовта.

Кръв от сърцето ми потече,

не видях в теб дори сълза...

 

От болка паднах на земята,

нямах сили и да дишам...

Смачкан бях като тревата,

по която сутрин рано тичам.

 

Броене... викове... аплодисменти,

усетих ледения под,

на лента минаха моменти,

частици от нашия живот...

 

Десет, девет, осем, седем...

Изправих се - силен и готов,

за удара ми тъй победен,

за искрица истинска любов...

Хотите прочитать больше?

Присоединяйтесь к нашему сообществу, чтобы получить полный доступ ко всем произведениям и функциям.

© Георги Георгиев Все права защищены

Комментарии

Комментарии

Выбор редактора

Апостоле! 🇧🇬

voda

Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...

Любовта си отива в неделя. По здрач. 🇧🇬

paloma66

> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...

Нека нямаш студени недели! 🇧🇬

Alex.Malkata

Моя тиха и вярна тъга... с дъх на есен и почва дъждовна... Спри на моите устни сега и кажи ми: Защо ...

Моли се само да не ти се случа.... 🇧🇬

Patrizzia

Моли се само да не ти се случа, че второто ми име е проблем Не лъжа, знаеш, но ще се науча. През куп...

Реквием за една буря 🇧🇬

imperfect

Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...

Душа 🇧🇬

Patrizzia

Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...