Любовен нокдаун
Финалът струва ми се тъй далечен,
последна битка с любовта.
Кръв от сърцето ми потече,
не видях в теб дори сълза...
От болка паднах на земята,
нямах сили и да дишам...
Смачкан бях като тревата,
по която сутрин рано тичам.
Броене... викове... аплодисменти,
усетих ледения под,
на лента минаха моменти,
частици от нашия живот...
Десет, девет, осем, седем...
Изправих се - силен и готов,
за удара ми тъй победен,
за искрица истинска любов...
Искате да прочетете повече?
Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.
© Георги Георгиев Всички права запазени
