30 окт. 2014 г., 00:08

Любовна молба

597 1 6

Хора сме но всъщност

ВЪЛЦИ!

И не какви да е...

А канибали злобни?

Делящи не сърца

а завист чиста...

Защото другите

са май различни!?

 

Живеем в свят

лъжовен мрачен.

И тънем в собствени

лъжи...

Защото в стихове

и думи...Ремуваме

мечти!

 

А злобата човешка...,

никога не спи!?

Тя винаги е будна.

Тя търси слабите звена.

Където да постигне болка.

 

Нима е нужно да сме ВЪЛЦИ!

Човекоядци на любов...?

Защото сме лишени

от другарство...

Коварство трупаме на вред.

 

Ей хора, чуйте се и вижте!?

В какво превърнахме света.

Защо със тази злоба даже

закърмихме и нашите деца.

 

Поспрете се усмивка подарете!

На непознат дори!

И моля ви не се сърдете.

Когато някой непознат

ви поздрави!!!

Хотите прочитать больше?

Присоединяйтесь к нашему сообществу, чтобы получить полный доступ ко всем произведениям и функциям.

© Ангел Все права защищены

Комментарии

Комментарии

  • Много съм трогнат че сподели стиха ми!фери вълците найстина са благородни животни но понякога вършат нещата само по интинкт а той знаеш какъв е!Усмивки и ведър ден ти желая!!!
  • Вълците са много чисти и благородни създания в сравнение с нас, хората. Дано търсачеството ти, твоят зов не останат без отговор!
  • Благодаря Плами за хубавите думи!Поздрави!!!
  • Хубав, актуален стих
    и много хубаво послание
    си оставил, Ачо!
    Поздрави от мен и
    хубава вечер!
  • Благодаря Тони за коментара!Радвам се че ти стана ясно за стиховете.Поздрави приятелко до нови стрещи!!!

Выбор редактора

Писмо до другия край на земята 🇧🇬

anonimapokrifoff

Ти как си, сине, в твоята чужбина, където океанът пръски мята? Когато ти оттука си замина към по-доб...

Празната 🇧🇬

Синьо.цвете

Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...

Жените на България 🇧🇬

nikikomedvenska

Мъжки момичета? Кой го реши?! Кой на шега ни нарича такива? Някой поредния образ съши с грубо сърце ...

Любовта си отива в неделя. По здрач. 🇧🇬

paloma66

> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...

Маргаритено 🇧🇬

imperfect

Не знам какво си. Може би усещане, че бурята и днес ще се размине. Не те е страх да ми прощаваш греш...

Душа 🇧🇬

Patrizzia

Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...