Любовна молба
Хора сме но всъщност
ВЪЛЦИ!
И не какви да е...
А канибали злобни?
Делящи не сърца
а завист чиста...
Защото другите
са май различни!?
Живеем в свят
лъжовен мрачен.
И тънем в собствени
лъжи...
Защото в стихове
и думи...Ремуваме
мечти!
А злобата човешка...,
никога не спи!?
Тя винаги е будна.
Тя търси слабите звена.
Където да постигне болка.
Нима е нужно да сме ВЪЛЦИ!
Човекоядци на любов...?
Защото сме лишени
от другарство...
Коварство трупаме на вред.
Ей хора, чуйте се и вижте!?
В какво превърнахме света.
Защо със тази злоба даже
закърмихме и нашите деца.
Поспрете се усмивка подарете!
На непознат дори!
И моля ви не се сърдете.
Когато някой непознат
ви поздрави!!!
© Ангел All rights reserved.
