Любовна теорема
ЛЮБОВНА ТЕОРЕМА
Покапва есента на хълма,
за първи път в деня се диша.
Нощта отказва да си тръгне –
но сантиментът е излишен.
Не питам глупави въпроси,
които отговор не раждат.
От листопада си изпросих
куп дрипи, самота и сажди.
Реката кожата си свлича
и златни люспи разпилява.
Дали разбра, че те обичам,
когато тръгна неотдавна?
Смирението ме превзема –
и болката – непредвидима.
Решил си сложна теорема –
как неусетно да си идеш.
Търкулват кестенчета в мрака,
дрънчат в продраните улуци.
Копняла съм да ме очакваш.
Но то едва ли ще се случи.
Хотите прочитать больше?
Присоединяйтесь к нашему сообществу, чтобы получить полный доступ ко всем произведениям и функциям.
© Валентина Йотова Все права защищены
