Любовна теорема
ЛЮБОВНА ТЕОРЕМА
Покапва есента на хълма,
за първи път в деня се диша.
Нощта отказва да си тръгне –
но сантиментът е излишен.
Не питам глупави въпроси,
които отговор не раждат.
От листопада си изпросих
куп дрипи, самота и сажди.
Реката кожата си свлича
и златни люспи разпилява.
Дали разбра, че те обичам,
когато тръгна неотдавна?
Смирението ме превзема –
и болката – непредвидима.
Решил си сложна теорема –
как неусетно да си идеш.
Търкулват кестенчета в мрака,
дрънчат в продраните улуци.
Копняла съм да ме очакваш.
Но то едва ли ще се случи.
Искате да прочетете повече?
Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.
© Валентина Йотова Всички права запазени
