1 дек. 2009 г., 13:41

Любовно...

1.1K 0 15

Нежно те целувам във нощта.
С пръчица вълшебна приласкавам.
А на блесналата вън луна,
думата "обичам"...  начертавам.

Нека свети! Нека я четат
всички на планетата ни земна!
И сърцата трепетно шептят,
силата-любов е тъй безмерна.

Тя изпълва  ни със доброта,
прави ни човечни,  толерантни,
като  чиста, изворна вода
мие ни душите до кристалност.

После влизам тихо във съня,
арка от цветя  да нарисувам,
за да минем двама под дъга,
цветната любов да изсънуваме.

Хотите прочитать больше?

Присоединяйтесь к нашему сообществу, чтобы получить полный доступ ко всем произведениям и функциям.

© Таня Мезева Все права защищены

Комментарии

Комментарии

  • Красота, нежност, любов и...Много!!!!!
  • Поздрав!
  • !!!
    С обич!
  • Тя изпълва ни със доброта,
    прави ни човечни, толерантни,
    като чиста, изворна вода
    мие ни душите до кристалност.

    Такава е истинската любов!
    Прекрасен стих!
  • Четох по луната снощи аз
    думата "Обичам",
    като пяна от любовна сласт
    на дъга ми заприлича.
    Толкова красива доброта!
    Сякаш фея с пръчица рисува.
    Танината светла топлота
    в извора кристален пак наднича!
    "силата-любов е тъй безмерна."!!!
    Браво Таничка!


Выбор редактора

Реквием за една буря 🇧🇬

imperfect

Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...

Жените на България 🇧🇬

nikikomedvenska

Мъжки момичета? Кой го реши?! Кой на шега ни нарича такива? Някой поредния образ съши с грубо сърце ...

Ребро над сърцето 🇧🇬

Katriona

Тази вечер жена му избяга - бе повярвал във калните клюки, псува дълго, с юмрук я налага и ребро над...

Ти 🇧🇬

askme

Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...

Любовта си отива в неделя. По здрач. 🇧🇬

paloma66

> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...

Нека нямаш студени недели! 🇧🇬

Alex.Malkata

Моя тиха и вярна тъга... с дъх на есен и почва дъждовна... Спри на моите устни сега и кажи ми: Защо ...