Нежно те целувам във нощта.
С пръчица вълшебна приласкавам.
А на блесналата вън луна,
думата "обичам"... начертавам.
Нека свети! Нека я четат
всички на планетата ни земна!
И сърцата трепетно шептят,
силата-любов е тъй безмерна.
Тя изпълва ни със доброта,
прави ни човечни, толерантни,
като чиста, изворна вода
мие ни душите до кристалност.
После влизам тихо във съня,
арка от цветя да нарисувам,
за да минем двама под дъга,
цветната любов да изсънуваме.
© Таня Мезева Всички права запазени