Любовно безвремие
Ти ли
към мене
влюбен вървиш...
или пък
аз към тебе
тихо пристъпвам...
скрита
в топлия,
нежен копнеж
на речния вятър...
онзи...който
милва брега
и с трепет
люлее върбите...
а ти...
ти си скрита зора,
някъде там...
притихнал в тревите,
очакващ топлината
на дните ми...
да докоснеш
бялото пладне,
покрило гърдите ми...
и там да потънеш
безмълвен
в любовно безвремие...
аз ли...в тебе се губя...
не зная...
или пък ти...
изгубваш се...в мене...
Хотите прочитать больше?
Присоединяйтесь к нашему сообществу, чтобы получить полный доступ ко всем произведениям и функциям.
© Магдалена Костадинова Все права защищены
