Любовно безвремие
Ти ли
към мене
влюбен вървиш...
или пък
аз към тебе
тихо пристъпвам...
скрита
в топлия,
нежен копнеж
на речния вятър...
онзи...който
милва брега
и с трепет
люлее върбите...
а ти...
ти си скрита зора,
някъде там...
притихнал в тревите,
очакващ топлината
на дните ми...
да докоснеш
бялото пладне,
покрило гърдите ми...
и там да потънеш
безмълвен
в любовно безвремие...
аз ли...в тебе се губя...
не зная...
или пък ти...
изгубваш се...в мене...
Искате да прочетете повече?
Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.
© Магдалена Костадинова Всички права запазени
