30.05.2008 г., 19:55

Любовно безвремие

1.6K 0 63

 

 

                 Ти ли  
                 към мене 
                 влюбен вървиш...
                 или пък
                 аз към тебе

                 тихо пристъпвам...

                 скрита 
                 в топлия, 
                 нежен копнеж
                 на речния вятър...

                 онзи...който
                 милва брега
                 и с трепет
                 люлее върбите...
                 а ти...
                 ти си скрита зора,
                 някъде там...
                 притихнал в тревите,
                 очакващ топлината
                 на дните ми...
                 да докоснеш

                 бялото пладне,

                 покрило гърдите ми...
                 и там да потънеш
                 безмълвен
                 в любовно безвремие...
                 аз ли...в тебе се губя...
                 не зная...
                 или пък ти...
                 изгубваш се...в мене...

Искате да прочетете повече?

Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.

© Магдалена Костадинова Всички права запазени

Коментари

Коментари

Избор на редактора

Душа

Patrizzia

Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...

Ти

askme

Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...

Апостоле!

voda

Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...

Жените на България

nikikomedvenska

Мъжки момичета? Кой го реши?! Кой на шега ни нарича такива? Някой поредния образ съши с грубо сърце ...

Маргаритено

imperfect

Не знам какво си. Може би усещане, че бурята и днес ще се размине. Не те е страх да ми прощаваш греш...

Реквием за една буря

imperfect

Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...