Любовно безвремие
Ти ли
към мене
влюбен вървиш...
или пък
аз към тебе
тихо пристъпвам...
скрита
в топлия,
нежен копнеж
на речния вятър...
онзи...който
милва брега
и с трепет
люлее върбите...
а ти...
ти си скрита зора,
някъде там...
притихнал в тревите,
очакващ топлината
на дните ми...
да докоснеш
бялото пладне,
покрило гърдите ми...
и там да потънеш
безмълвен
в любовно безвремие...
аз ли...в тебе се губя...
не зная...
или пък ти...
изгубваш се...в мене...
¿Quieres leer más?
Únete a nuestra comunidad para obtener acceso completo a todas las obras y funciones.
© Магдалена Костадинова Todos los derechos reservados
