mariniki (Магдалена Костадинова) mariniki (Магдалена Костадинова)
20 427
May 30, 2008, 7:55 PM

Любовно безвремие

  Poetry » Love
1.6K 0 63

 

 

                 Ти ли  
                 към мене 
                 влюбен вървиш...
                 или пък
                 аз към тебе

                 тихо пристъпвам...

                 скрита 
                 в топлия, 
                 нежен копнеж
                 на речния вятър...

                 онзи...който
                 милва брега
                 и с трепет
                 люлее върбите...
                 а ти...
                 ти си скрита зора,
                 някъде там...
                 притихнал в тревите,
                 очакващ топлината
                 на дните ми...
                 да докоснеш

                 бялото пладне,

                 покрило гърдите ми...
                 и там да потънеш
                 безмълвен
                 в любовно безвремие...
                 аз ли...в тебе се губя...
                 не зная...
                 или пък ти...
                 изгубваш се...в мене...

Want to read more?

Join our community to get full access to all works and features.

© Магдалена Костадинова All rights reserved.

Please rate anonymously and conscientiously.

Comments

Editor's choice

Ти 🇧🇬

askme

Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...

Poetry 4.9K 5.0

Жените на България 🇧🇬

nikikomedvenska

Мъжки момичета? Кой го реши?! Кой на шега ни нарича такива? Някой поредния образ съши с грубо сърце ...

Poetry 7K 5.0

Празната 🇧🇬

Синьо.цвете

Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...

Poetry 5.6K 5.0

Реквием за една буря 🇧🇬

imperfect

Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...

Poetry 5.7K 5.0

Маргаритено 🇧🇬

imperfect

Не знам какво си. Може би усещане, че бурята и днес ще се размине. Не те е страх да ми прощаваш греш...

Poetry 5K 5.0

Ковачът на лунния сърп 🇧🇬

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...

Poetry 4.2K 5.0