Любовно съзаклятие
Оставила си на подноса само нож.
Без Библия. Липсва и револвер.
Нима съм безнадеждно лош,
щом любовта ни е несрета?
Дори да вярвам, че не е така,
доброто е неизказано ранимо.
Тече съдбата ми-подобно река,
като в стари чернобели филми.
Един от двама ни ще се примири.
Предаден, изоставен, безутешен.
Щом стъпките ми чуеш, разбери,
че мъртвите са святи грешници.
Хотите прочитать больше?
Присоединяйтесь к нашему сообществу, чтобы получить полный доступ ко всем произведениям и функциям.
© Стойчо Станев Все права защищены
