Feb 8, 2025, 8:28 PM

Любовно съзаклятие

  Poetry
370 6 12

Оставила си на подноса само нож.

Без Библия. Липсва и револвер.

Нима съм безнадеждно лош,

щом любовта ни е несрета?

Дори да вярвам, че не е така,

доброто е неизказано ранимо.

Тече съдбата ми-подобно река,

като в стари чернобели филми. 

Един от двама ни ще се примири. 

Предаден, изоставен, безутешен. 

Щом стъпките ми чуеш, разбери,

че мъртвите са святи грешници. 

Want to read more?

Join our community to get full access to all works and features.

© Стойчо Станев All rights reserved.

Comments

Comments

Editor's choice

Изгубих се в посоките на дните 🇧🇬

paloma66

Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...

Моли се само да не ти се случа.... 🇧🇬

Patrizzia

Моли се само да не ти се случа, че второто ми име е проблем Не лъжа, знаеш, но ще се науча. През куп...

Празната 🇧🇬

Синьо.цвете

Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...

Стаи за... отдих 🇧🇬

paloma66

АЗ СЪМ! Поетесата Еди Коя Си. Дето в стихове те облича. Ти - не беше ли мъж на жена си? Нямам идея з...

Любовта си отива в неделя. По здрач. 🇧🇬

paloma66

> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...

Ковачът на лунния сърп 🇧🇬

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...