Любовно съзаклятие
Оставила си на подноса само нож.
Без Библия. Липсва и револвер.
Нима съм безнадеждно лош,
щом любовта ни е несрета?
Дори да вярвам, че не е така,
доброто е неизказано ранимо.
Тече съдбата ми-подобно река,
като в стари чернобели филми.
Един от двама ни ще се примири.
Предаден, изоставен, безутешен.
Щом стъпките ми чуеш, разбери,
че мъртвите са святи грешници.
Искате да прочетете повече?
Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.
© Стойчо Станев Всички права запазени
