14 февр. 2024 г., 13:28  

Любовта

988 1 6

 

Любовта е дръзка – тя влиза в сърцето

със взлом, без да  пита,

играе си с него - ту го въздига  в небето,

ту с ледени нишки го цяло оплита.

 

Тя е и вино тежко, руйно, което опива,

подарява ти бели криле да летиш,

понякога чаша отрова налива,

друг път е пламък във който гориш.

 

Многолика е любовта,

но е глътката въздух без която не можем

и онази искра,  която  прави света

по-малко  тъжен, по-малко ненужен.

 

14.02.2024 г.

Дейна. 1

 

Хотите прочитать больше?

Присоединяйтесь к нашему сообществу, чтобы получить полный доступ ко всем произведениям и функциям.

© Д.П. Все права защищены

Комментарии

Комментарии

  • Благодаря, Таня!
  • Хубав стих!
  • Благодаря, Сенилга!
    Вслушвам се в думите ти.
  • Много добре! Тук може би?

    и онази искра, която прави света
    по-малко тъжен, по-малко ненужен.
  • Колкото хора по света, толкова усещания за любовта Всеки си има своето.
    Благодаря, Марко!

Выбор редактора

Нека нямаш студени недели! 🇧🇬

Alex.Malkata

Моя тиха и вярна тъга... с дъх на есен и почва дъждовна... Спри на моите устни сега и кажи ми: Защо ...

Любовта си отива в неделя. По здрач. 🇧🇬

paloma66

> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...

Писмо до другия край на земята 🇧🇬

anonimapokrifoff

Ти как си, сине, в твоята чужбина, където океанът пръски мята? Когато ти оттука си замина към по-доб...

Стаи за... отдих 🇧🇬

paloma66

АЗ СЪМ! Поетесата Еди Коя Си. Дето в стихове те облича. Ти - не беше ли мъж на жена си? Нямам идея з...

Кръчма за самотници 🇧🇬

Anita765

Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...

Жените на България 🇧🇬

nikikomedvenska

Мъжки момичета? Кой го реши?! Кой на шега ни нарича такива? Някой поредния образ съши с грубо сърце ...