14.02.2024 г., 13:28  

Любовта

985 1 6

 

Любовта е дръзка – тя влиза в сърцето

със взлом, без да  пита,

играе си с него - ту го въздига  в небето,

ту с ледени нишки го цяло оплита.

 

Тя е и вино тежко, руйно, което опива,

подарява ти бели криле да летиш,

понякога чаша отрова налива,

друг път е пламък във който гориш.

 

Многолика е любовта,

но е глътката въздух без която не можем

и онази искра,  която  прави света

по-малко  тъжен, по-малко ненужен.

 

14.02.2024 г.

Дейна. 1

 

Искате да прочетете повече?

Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.

© Д.П. Всички права запазени

Коментари

Коментари

  • Благодаря, Таня!
  • Хубав стих!
  • Благодаря, Сенилга!
    Вслушвам се в думите ти.
  • Много добре! Тук може би?

    и онази искра, която прави света
    по-малко тъжен, по-малко ненужен.
  • Колкото хора по света, толкова усещания за любовта Всеки си има своето.
    Благодаря, Марко!

Избор на редактора

Жените на България

nikikomedvenska

Мъжки момичета? Кой го реши?! Кой на шега ни нарича такива? Някой поредния образ съши с грубо сърце ...

Изгубих се в посоките на дните

paloma66

Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...

Любовта си отива в неделя. По здрач.

paloma66

> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...

Ребро над сърцето

Katriona

Тази вечер жена му избяга - бе повярвал във калните клюки, псува дълго, с юмрук я налага и ребро над...

Ти

askme

Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...

Моли се само да не ти се случа....

Patrizzia

Моли се само да не ти се случа, че второто ми име е проблем Не лъжа, знаеш, но ще се науча. През куп...