Любовта е дръзка – тя влиза в сърцето
със взлом, без да пита,
играе си с него - ту го въздига в небето,
ту с ледени нишки го цяло оплита.
Тя е и вино тежко, руйно, което опива,
подарява ти бели криле да летиш,
понякога чаша отрова налива,
друг път е пламък във който гориш.
Многолика е любовта,
но е глътката въздух без която не можем
и онази искра, която прави света
по-малко тъжен, по-малко ненужен.
14.02.2024 г.
Дейна. 1
© Д.П. All rights reserved.
Alex.Malkata
Моя тиха и вярна тъга... с дъх на есен и почва дъждовна... Спри на моите устни сега и кажи ми: Защо ...
paloma66
Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...
imperfect
Не знам какво си. Може би усещане, че бурята и днес ще се размине. Не те е страх да ми прощаваш греш...
paloma66
АЗ СЪМ! Поетесата Еди Коя Си. Дето в стихове те облича. Ти - не беше ли мъж на жена си? Нямам идея з...
askme
Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...
anonimapokrifoff
Ти как си, сине, в твоята чужбина, където океанът пръски мята? Когато ти оттука си замина към по-доб...
For the best experience, use our mobile app. Install it from Google Play.
