6 окт. 2013 г., 17:23

Любовта е...

665 0 14

Любовта е клада

в лоното на Рая.

Тя е и наслада

в цикъла накрая.

 

Любовта е лава -

пали тя земята.

Носи ù се слава:

за жена се смята.

 

Тя е и отрова

за душата слаба,

и съдба сурова -

остаряла баба.

 

От меда по-сладка.

Като смърт горчива.

Никак не е гладка

и на вкус тръпчива.

 

Но без нея, Боже,

този свят ще гине.

Само тя го може:

през смъртта да мине!

 

Хотите прочитать больше?

Присоединяйтесь к нашему сообществу, чтобы получить полный доступ ко всем произведениям и функциям.

© Никола Апостолов Все права защищены

Комментарии

Комментарии

Выбор редактора

Реквием за една буря 🇧🇬

imperfect

Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...

Ковачът на лунния сърп 🇧🇬

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...

Разплитане на тишините 🇧🇬

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....

Любовта си отива в неделя. По здрач. 🇧🇬

paloma66

> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...

Празната 🇧🇬

Синьо.цвете

Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...

Ти 🇧🇬

askme

Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...