6 окт. 2013 г., 17:23

Любовта е...

663 0 14

Любовта е клада

в лоното на Рая.

Тя е и наслада

в цикъла накрая.

 

Любовта е лава -

пали тя земята.

Носи ù се слава:

за жена се смята.

 

Тя е и отрова

за душата слаба,

и съдба сурова -

остаряла баба.

 

От меда по-сладка.

Като смърт горчива.

Никак не е гладка

и на вкус тръпчива.

 

Но без нея, Боже,

този свят ще гине.

Само тя го може:

през смъртта да мине!

 

Хотите прочитать больше?

Присоединяйтесь к нашему сообществу, чтобы получить полный доступ ко всем произведениям и функциям.

© Никола Апостолов Все права защищены

Комментарии

Комментарии

Выбор редактора

Разплитане на тишините 🇧🇬

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....

Апостоле! 🇧🇬

voda

Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...

Разпродажба на спомени 🇧🇬

maistora

На уличка тиха далеч от пазара, под склопа на цъфнали млади липи, старица, изпита от болест коварна,...

Душа 🇧🇬

Patrizzia

Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...

Реквием за една буря 🇧🇬

imperfect

Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...

Изгубих се в посоките на дните 🇧🇬

paloma66

Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...