6.10.2013 г., 17:23

Любовта е...

661 0 14

Любовта е клада

в лоното на Рая.

Тя е и наслада

в цикъла накрая.

 

Любовта е лава -

пали тя земята.

Носи ù се слава:

за жена се смята.

 

Тя е и отрова

за душата слаба,

и съдба сурова -

остаряла баба.

 

От меда по-сладка.

Като смърт горчива.

Никак не е гладка

и на вкус тръпчива.

 

Но без нея, Боже,

този свят ще гине.

Само тя го може:

през смъртта да мине!

 

Искате да прочетете повече?

Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.

© Никола Апостолов Всички права запазени

Коментари

Коментари

Избор на редактора

Ковачът на лунния сърп

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...

Кръчма за самотници

Anita765

Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...

Апостоле!

voda

Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...

Душа

Patrizzia

Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...

Ти

askme

Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...

Празната

Синьо.цвете

Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...