Любовта е клада
в лоното на Рая.
Тя е и наслада
в цикъла накрая.
Любовта е лава -
пали тя земята.
Носи ù се слава:
за жена се смята.
Тя е и отрова
за душата слаба,
и съдба сурова -
остаряла баба.
От меда по-сладка.
Като смърт горчива.
Никак не е гладка
и на вкус тръпчива.
Но без нея, Боже,
този свят ще гине.
Само тя го може:
през смъртта да мине!
© Никола Апостолов All rights reserved.
Alex.Malkata
Моя тиха и вярна тъга... с дъх на есен и почва дъждовна... Спри на моите устни сега и кажи ми: Защо ...
paloma66
Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...
imperfect
Не знам какво си. Може би усещане, че бурята и днес ще се размине. Не те е страх да ми прощаваш греш...
Синьо.цвете
Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...
Моли се само да не ти се случа, че второто ми име е проблем Не лъжа, знаеш, но ще се науча. През куп...
Katriona
Тази вечер жена му избяга - бе повярвал във калните клюки, псува дълго, с юмрук я налага и ребро над...
For the best experience, use our mobile app. Install it from Google Play.
