15 июн. 2008 г., 11:52
Любовта е впрегатно добиче -
оре и каруцата дърпа.
Затова и покорно обичам
и се напъвам до смърт.
Тези стихове грозно изглеждат -
без слънце, цветя и без птици.
Два камъка мелят надеждата,
двама пълнят чувалите с трици.
Тази нива е стръмна и крива -
изкачва се само на пръсти.
Изглежда животът убива,
а все обвиняваме кръста.
Искате да прочетете повече?
Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.
Вход
Регистрация